Устойчиви органични замърсители (POPs)
- Полихлорирани бифенили (PCBs): Това са промишлени химикали, които, въпреки че са забранени в много страни, все още могат да се открият в околната среда и да се натрупват в мастната тъкан на рибите. Проучванията показват, че отглежданата сьомга може да съдържа по-високи нива на PCBs в сравнение с дивата сьомга, поради диетата ѝ, която често включва рибно брашно и рибено масло, замърсени с тези вещества.
- Диоксини и фурани: Това са странични продукти от промишлени процеси и също могат да се натрупват в мастната тъкан. Подобно на PCBs, те се откриват в по-високи концентрации в отглежданата сьомга в сравнение с дивата.
Тежки метали
- Живак: Въпреки че обикновено се среща в по-ниски нива в сьомгата в сравнение с други риби като тон, живакът все пак може да присъства. Отглежданата сьомга може да има по-ниски нива на живак в сравнение с дивата, поради контролираната ѝ храна, но въпреки това остава причина за безпокойство.
- Олово и кадмий: Тези тежки метали също могат да се открият в следи в отглежданата сьомга, въпреки че обикновено са на нива, смятани за безопасни за консумация.
Пестициди и антибиотици
- Пестициди: Отглежданата сьомга понякога е изложена на пестициди, използвани за контрол на паразити като морски въшки. Някои от тези химикали, като емабектин бензоат, могат да се задържат в рибата и да представляват здравен риск, ако се консумират в големи количества за дълго време.
- Антибиотици: За предотвратяване на болести в гъсто населени рибни ферми може да се използват антибиотици. Прекомерната употреба на антибиотици може да доведе до антибиотична резистентност, което е по-широк обществен здравен проблем.
Забавители на горенето
- Полибромирани дифенилови етери (PBDEs): Тези химикали, използвани като забавители на горенето, са открити в отглежданата сьомга. Те са устойчиви в околната среда и могат да се натрупват в мастната тъкан, което потенциално представлява здравен риск за хората.
Промени в хранителния профил
- Диетата на отглежданата сьомга, която често включва растителни съставки, може да доведе до промени в хранителния профил, особено в нивата на полезните омега-3 мастни киселини. Въпреки че отглежданата сьомга все още съдържа омега-3, съотношението между омега-6 и омега-3 мастни киселини може да бъде по-високо в сравнение с дивата сьомга, има последствия за здравето.
Дивата сьомга има разнообразна диета, която се променя в зависимост от възрастта и местообитанието на рибата. Основните храни на дивата сьомга включват:
Планктон: Младите сьомги, когато все още са в реките или в близост до бреговете, се хранят с различни видове планктон, като зоопланктон (малки животински организми) и фитопланктон (микроскопични водорасли).Насекоми: Ларвите на насекоми и възрастни насекоми, които падат във водата, са важен източник на храна за младите сьомги. Те включват мухи, комари, водни бръмбари и други малки безгръбначни.Ракообразни: С напредването на възрастта, дивата сьомга започва да се храни с по-големи организми като малки ракообразни. Криле (малки ракообразни като скариди и амфиподи) са особено важни в диетата на сьомгата, тъй като са богати на астаксантин, който придава характерния розов цвят на месото на сьомгата.Малки риби: Възрастната дива сьомга, която вече е мигрирала в океана, значително разширява своята диета и включва в нея малки риби като херинга, аншоа, сардини и капелин. Тези риби са богати на протеини и омега-3 мастни киселини, което допринася за хранителната стойност на месото на сьомгата.Калмари и сепии: В океана дивата сьомга също така се храни с малки главоноги като калмари и сепии, които са добър източник на протеини.
Тази естествена диета прави дивата сьомга богата на омега-3 мастни киселини и други важни хранителни вещества, като същевременно придава характерния вкус и текстура на месото ѝ.
В заключение, въпреки че отглежданата сьомга остава ценен източник на хранителни вещества, важно е потребителите да са наясно с потенциалните рискове, свързани със замърсителите. Регулаторните органи продължават да наблюдават и определят допустимите нива на тези токсини, за да гарантират, че отглежданата сьомга остава безопасна за консумация, но все пак потребителите трябва да имат предвид тези фактори при избора на храна, особено ако се борият със заболяване и консумацията на изчистена храна е есенциална.